Звъня на вратата ти, безсрамна и гола под шлифера.
Струвам колкото бъркалката на кафето ти.
Отива ми да съм в роля, гледай как премятам коса през рамо.
Стига ми само да се загледаш със секунда по-дълго в дупката на чорапогащника ми.
Да, коленете ми винаги страдат, когато ми е хубаво.
Чупим чаши, пилеем запаси - аз вече нямам, дай малко от твоето.
"Ето", казваш, "това ми е всичкото",
но криеш, знам, зад гърба си, стискаш в юмрук още.
Искам това, което не искаш да ми дадеш.
Тук съм, за да събирам дълговете ти към предишни кредитори.
Аз съм най-големият ти кошмар-
бирникът, за който искаш да се ожениш.
Но, нали ти ми се обади-
опитен кръводарител,
изтребител на гараж,
терапия за вредители.
Твоя съм.
Опитай.
