сряда, 28 декември 2011 г.

Под полите на падналия мрак


Под полите на падналия мрак
стене за теб самотата.
Изглежда все пак
нощта е жената.
Денят е мъжа.
Луната е малка и сива.
От снимки неправени
едва те познах.
Ти спиш до мен,
а аз съм щастлива.
Публикувано от в

2 коментара:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)