Пешеходецът пресича улица след улица.
Харесва маркировката на зебрите.
Върви по тях.
Следи ги със надежда,
че са личния му пътен знак.
Отминават облаците на забързан кадър.
Режисират го да бъде млад.
Да търси пътя си нанякъде,
във връзка с дестинацията "глад".
Навън валят цветя от ябълки,
с очи забити във краката,
той повтаря "няма ги".
Тук има само светофари
подлези в ремонт и гари.
Ябълките са капризи - аз обичам бели ризи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар