“Better the devil you know than the angel you don't”

Добър ден!
Пристигнах от облаците с мръсна перушина, кална и с разбит нос. Бяла и добра. Играя си с чувствата на хората, като всяка друга жена, която знае, че може да го направи. Но не за това паднах, а защото нямам насита. Не мога да имам достатъчно. Не е възможно да съм се забавлявала достатъчно, да съм успяла достатъчно, не мога да кажа „стига, благодаря”. И за капак на всичко видях с очите си как на истински добрите им се случват гадни неща, противно на всякаква житейска логика, в която съм вярвала досега. Кармата, Дхармата, Тъпотии... И сега тук в реалността получих много добър урок.
Животът се случва! Това прозрение обикновено те спохожда внезапно, на гладно, в банята или една сутрин, в мига в който отвориш очи. Нямам доказателства, че живеем в реалността, а не сънуваме, но се чувствам на земята много по-ясно от когато и да било. Тялото ми и ума ми са в една дисхармонична симбиоза. Нещо като наркотик, който действа на тялото отрезвяващо. То ми казва „бъди”, а той ми допълва „със мен”. Ангел и Демон. Въртя се в перата си, докато рогцата ми напират да пробият.
Нямаме време за сън! Да правим каквото си искаме! Ходя по улицата и си пея силно, тичам по стълбищата, прескачам по три стъпала наведнъж. Живея! Живея! Плача вече само наум, защото нямам време и за това. Имам много целувки да взема. Давам само надежда. Искаш ли?

Hunting season

За пореден път се убеждавам как здравия разум няма нищо общо с мъжете, които ни привличат. Колкото по-неподходящ - в това число обвързан, непостоянен, непредвидим и даже емоционално нестабилен, толкова по-интересно. И жените също можем да мислим с други части на тялото си, които са също толкова глупави, колкото и мъжките.

Има нещо ужасно привлекателно в мъжа, който не ти отваря вратата, спи с приятелката ти и не ти обръща внимание. Изглежда на ТОЗИ мъж не му пука за никого, освен за самия него. Самоуверен до безобразие, той флиртува с всички привлекателни жени на партито и може да има която си поиска от тях. Всички го познават, но никой не знае нищо за него. Ханк Муди е новото прилагателно за неустоимото лошо момче. И ако Ханк наистина съществуваше, а не беше само персонаж от Californication, то светът щеше да е едно малко по-добро място. Поне за една нощ. За повече не може и да става дума, но каква нощ само би била тази една-единствена! Няма да се отнасям в мечти сега... Мислълта ми е, че си умираме да правим грешки. Огромни непоправими грешки, чиито риск не си заслужава. Тръпката, вълнението и всички малки въздишки, които по-късно се превръщат в тежки стонове... Правим го заради тях и заради нуждата да „запишем” в личната си история един такъв разказ. Той ще ни кара да се чувстваме по-опитни и уверени. Всъщност ловците в такива случаи сме ние, жените. Оставяме се да бъдем прелъстени от неподходящия мъж. Лекомислено се отдаваме на желанието, въпреки че много добре знаем, че той няма да се обади никога повече. Но всичко това е точка в неговото поле. Нека си мисли обратното.
Тук искам да отворя една скоба. Според статистиката след секс за една нощ, повечето жени се чувстват потиснати. На сутринта се чувстват „употребени” и се тревожат за репутацията си. Но защо? Какво в това изживяване е по-различно за мъжа и за жената? Абсолютно нищо!
„Прелъстена и изоставена” е просто име на филм, роля в която е редно да влезем, защото иначе лошите момчета ще се окажат надхитрени. Знам, че да обобщавам всички жени е несериозно, но има случаи, в които съм оставяла „мъжът за една нощ” с грешното впечатление, че „аз не съм такова момиче”. Всички сме такива момичета, просто някои от нас не са изявени. Сексът за една нощ е нещо страхотно! Просто трябва време да го осъзнаеш. Намираш най-неподходящия мъж за връзка, който успееш и го оставяш да те омагьоса. Така и двамата имате това, което сте искали. Да, може да ти се прииска да го видиш отново, но по правилата на играта това трябва да стане случайно и не трябва да се влюбваш. Никакви любовни мисли. Тях запази за някой друг.

Eddie The Bass Player

Току-що се връщам от концерта на Simple Minds в зала 1 на НДК. Имах странно преживяване. Но и до там ще стигна.
Първо искам да кажа, че имах честта да ги гледам и първия път, когато бяха в София. Беше безплатен концерт на пл.Александър Невски, някакво събитие на мобилен оператор. Имаше не повече от 200 човека на площада. След концерта разбрахме за афтър-събиране в Уно. Някак си попаднахме там. Хич не бяхме на място, но по щастливи стечения на обстоятелствата успяхме да стиснем ръката на Джим Кер лично и да разменим няколко думи. Уно представлява ресторант-градина във вътрешен двор между кооперации. Явно живущите от жилищните сгради не са били очаровани от идеята принципно, а и на практика го усетихме по суровите яйца, които в един момент полетяха към нас. Едно дори уцели Джим Кер и се разпльока на синята му риза. Обувките ми бяха целите в яйца. Ужасно се засрамих и ядосах на селянията, която дори успя да ме изненада. Джим просто се усмихна и каза „Това е на късмет”. Спомням си ,че си помислих "Няма начин да дойде втори път след тази простотия". Но той се оказа изключително спокоен и добронамерен човек, без претенцията на голямата рок звезда.
Давам си сметка, че малко хора тук осъзнават колко голямо влияние има Simple Minds върху световната музика. От тях са вдъхновени U2, INXS, Depeche Mode… мога още да продължа. Тази вечер в зала 1 на НДК имаше около 1000 човека, ако не ме лъже вградения ми окомер, все пак е производство ‘84. Петима от тях знаеха текстовете и този път аз не бях сред малцината. Знам 5 парчета всичко на всичко, но и тази бройка ми е достатъчна, за да искам да ги гледам.
Аз и братовчедка ми бяхме точно пред сцената, достатъчно близо, за да получим някои песни лично. Ха! Плюс един бонус. Еди Дъфи. Басистът. Мисля, че досега не бях отказвала секс на рок-звезда... Признавам, малко съм се надула в момента. За секунда си се представих що за „групи” бих била. Много е интересна психологията на момичетата, които бройкат музиканти като него. Или по-скоро обратното- които се оставят да бъдат отброени. Виждала съм го много пъти и винаги ми е било чудно „Е, добре, нали знаеш, че той ще те изчука и ще се качи в автобуса към следващата държава?” Не разбирам на какво се надяват. Може би живеят в някакъв сценарий, в който рок звездата се влюбва в девойката от Източна Европа и я прави своя жена, отказва се от начина си на живот, за да бъде с нея и си правят много бебета американчета... Егати скучния филм, даже добронамерен зрител като мен не би го гледал. Реалния живот е доста по-интересната му версия. Сигурно на тези момичета просто им е достатъчно да могат да напишат във Фейсбук „Правих секс със Simple Minds” дори и да е бил само басиста... Предполагам, че в истинското фенство това си е вид автограф!
В крайна сметка аз и братовчедка ми получихме по един бекстейдж пас и покана за After show. Дадохме едната на най-голямата фенка пред сцената, която беше сред петимата в залата, които знаеха текстовете. Другата си запазих за внуците. Не можах да не се похваля ;)

Before & After

снимка: Иван Коловос

Песните... Едни и същи в моя плейлист. Въртят се вече повече от месец, но днес все едно ги чувам за първи път. Нещо е различно... Облякох си същата рокля като вчера, но днес ми беше по-голяма. Стъпих на кантара, но той показа килограм повече. Таксито потегли към радиото. Обикновено напът си пиша някои хрумвания за предаването. През последния месец не успявах да се концентрирам, защото имаше толкова много птици навън. Топлото време, хората по спирките танцуваха, докато чакат автобусите. Шарени шапки, трийсет и три секунди до зеленото на светофара... вече трети поред. Същите песни, звучат различно, а мислите ми са само в червения тефтер, в който си пиша разни хрумвания за предаването. Днес имах много идеи. Всичките идеи, които нямах през последния месец, докато птиците пееха пролетните си песни през април. Тоест през ноември. Върнаха се и ги записах с един молив, който вечера откраднах от Before & After. Ако се чудите кой ги краде – аз съм. В чантата ми има два. Има и хартийки от изядени шоколадови бонбони, които трябва да изхвърля. Странното е, че моливите, които откраднах не рисуват, а само задраскват. Сигурно нямат какво да кажат.

Предаването стана много добре. Моника ме попита как съм. Да, предаването стана много добре. Не съм тъжна. Просто съм друга. А роклята ми е същата като вчера. Това си е против всякакви мои модни принципи. Захладнява. Хората сложиха сивите шапки и се свиха зад вятъра. Стига толкова, повече няма да пиша за това.