Лебедово-белите шии на балерините понякога ме разплакват,
понякога ме вбесяват истерично,
защото искам и моята да е такава.
Искам да имам дълги до небето крака и сатенена кожа,
да мога с едно "ах" да събарям паметници...
Устните ми по-червени от ягоди
да оставят след себе си кървави дири
като след кръвожадни музи,
които сякаш са раздирали с нокти
гърбовете на своите безсънни поети.
Искам косите ми златни
като отвъдно видение
да заслепяват със блясъка си,
да хипнотизират и плашат...
Но, после те виждам,
пресъхнал за вода от целувките ми
и правя разликата между жената, която съм с теб
и която без тебе се чувствам.
Завиждам й, че заклещена назад във времето
виси в някоя дива поза отгоре ти,
в моментната снимка на Вселената.
Ако я изобретят онази машина,
първо там ще се върна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар