петък, 25 септември 2015 г.

Erase and rewind

Като излизах пъхнах дъвка в ключалката.
Исках да видя какво е нужно, за да я счупиш.
Дали толкова силно искаш да ни върнеш там, 
където вече ни няма
или пък би си спестил носталгията по миналото,
ако правилно оцениш усилието ми
по гнезденето на закрито,
което държи тавана ни включен към антената на мобилния оператор?

В кой клас учихме за тъгата?
Ето. Тълпата...
Тичат към нас да ни питат за времето.
Под атака сме най-ясно заедно.

Стоп.


Спри всичко на пауза.
Върни назад записа.
С гръб към стълбите,
които водят към другата линия на метрото.
Върви.
Слез на спирка "Паралелна".
Ще ме видиш отсреща как се вдигам от спъване на пешеходна пътека.
Дай ми ръка, открадни ми часовника.
Бездруго като луд се върти и не служи.
Ще съм усмихната зад червилото,
а мухата в окото ми ще литне обратно,
докато гасне цигарата под запалката ти.

Здравей.


За ходещи по въже


Случва се, да не знам къде е север,
по твоя счупен компас да гадая,
да свързвам посоките с кабели,
жакове някакви,
не разбирам,
не ме интересува, само да плейне,
да светне дисплея и да подкарам машината.
Картата светва и ето къде.
Безплътна магистрала с табели за вълци и мечки,
между тунелите в планината,
пътната помощ не говори английски
хърватския ни е лош, няма уиски
Настроението е мегафонно,
говорим без ниски, не се чуваме,
блокирам и пак сме си в кухнята.
Китайската роза е еднодневна мащеха,
дебне от ъгъла колко вода ще изпием.
Ако е малко е лошо, ако е много е зле.
Няма насищане нищо в конструкцията.
Ние сме кубчета от най-простите-
Рубикуб от Китай - едва се въртим
Скърцаме.
Цветовете ни падат, като че ли е есен.
А, то май, вече е есен?
Красива ще е, обещаваш...
Устройва ме.
Грозното е твърде много навън, зад тази врата.
Обичаш ме, отговарям ти,
че няма нищо друго на тази земя,
което ме кара да чувствам, освен дъха ти безсънен,
който бавно пълзи по гръбнака ми,
докато трае нощта.
А, сутрин е пълно.
Сандвичи, чанти, кецове за физическо,
сухото мляко разтвяраш с вода.
Ще си доспиваме малко,
крадци на минути.
15 са супер, но може и 5.
Не съжалявам за нито едно ранно събуждане,
само за разменените целувки за сън.
После сънувам, че простирам пъстърви-
щипвам опашките на червено въже.
Не ти харесва, че не сме стигнали първи
и рибарите са ни оставили само 22.
Мрънкаш, танцуваме, плача, римуваш ме
"Гергана във вана потапя лале".
Много си глупав, когато си същия
като мен си хвърчило, останал дете.
Стига ти.
Достатъчно самодиви са си пробвали ноктите по твойто лице.
Гърба ти аз искам- да си го татуирам-
ще ми е "Пътна карта за ходещи по въже".