събота, 12 април 2014 г.

Откровение


 

Емоциите - плод на хормони, коктейли, тютюнев глад...
нищо не са, даже и Нищо не са.
Въпрос на фантазии, на вдъхновения,
на изтрезняване от "реалния свят",
дето и него го няма...
Сега не е време за писане, нито за слушане,
време е да се подреди библиотеката.
Да се купят папки и да се архивира.
Да се соритрат всички метафори, клишета и прочие.
Да им се сменят подвързиите, заедно със зимния гардероб,
защото много се каза, но и много се изговори.
А, рядко така се обича, както сега -
без да има нужда от рими, от думи,
от дорисуване на нюанси, чрез техниката на поезията.
Чрез нейното "тайнство" и "магия"
и съмнителните й случайни прозрения.
Сега пулсът е бърз, вените пълни,
но не от плодящото се въображение.
Сега с двойно сърце очаквам да се завърна
отново в пашкула, преди голямото откровение.