понеделник, 6 януари 2014 г.

И аз така се губя понякога


И аз така се губя понякога-
будя се, тръгвам по нощница...
по-рошава не мога да стана от вятъра.
Спъната, смачкана от възглавницата,
с тридесет градуса по-топла от всякога,
по чорапи за сън,
въртя си копчето като в приказка.
На Валери Петров, разбира се -
ти ми я пусна веднъж преди заспиване.
Толкова много приказки съм изпуснала,
че цяла Кутия измислих,
за да наваксам някакси.
Но, все тая- пътят е време,
времето - път.
Колко по-сложно може да ни изглежда?
Въртим се във кръг,
а всичко накрая все пак се подрежда.
И се будим - сомнамбули безпаметни,
с дъх на розе и цигари.
Пръгърнали в най-студената зима
презрелите светофари.

неделя, 5 януари 2014 г.

Буря


Облаци, мъгли и налягане в тъпанчетата.
Бучи в ушите ми свистящия вятър.
Ах, как летим с теб над тия неясни небета,
дето не искат телата ни
и ги бутат надолу да падат,
защото са противоестествени там,
пък на на мен така добре ми седи душата ти,
че светкавици съм готова да хвърлям
на облаците под мен.