четвъртък, 22 август 2013 г.

Снимай ми нещо



Кръвоносна система от пътища, улици, улички, тротоари,
с главна аорта магистралата между нас.
А всичките задръстени светофари
ме карат да пуша повече и да си седя у нас.
Времето се влачи на секунди, а иначе нагло лети,
когато с теб започва поредната сутрин, 
след миг са минали седмици,
а стотиците лястовици са на звезди.
Снимай ми нещо да те догоня,
с някоя нова фантазия да се телепортирам при теб.
Снимай ми нещо банално, да кажем
как хвърляш боклука следобед във пет.
След 24 чАса ще съм на километри
с обратно броене от сто до едно, 
а ти ще ми се струваш на сантиметри,
на два светофара след второто кръгово, но...
Отивам да простирам. 
Утре ме чакай.
Мини през магазина
и купи мляко.

четвъртък, 8 август 2013 г.

от огъня ти срички


Пукат до ушите ми от огъня ти срички.
Свързвам ги на думи, уж за да те чувам по-добре.
Очите ми разфокусирани все по-лесно виждат между редовете.
Едни такива топлопроводими са ръцете ти,
а от върха им влиза ток във мен.
И въпреки специалността ти,
не изпитвам нужда да те доописвам.
Всичките отминали целувки много думи изразходиха.
А в мен са ферментирали лицата им
и музите им вкиснало напомнят за очакванията,
за обещанията и фантазиите ми за някакво неидващо "утре".
Свърши вече, казваш ми.
Излязал си от този сън.
Събудихме се и внезапно
думите заглъхнаха във мен.
ИЗЛЕКУВАНА Е! ЕТО! ТЕРАПИЯТА СВЪРШИ!
Но, не знаят, неее не знаят
колко нови ноти ти написа в мен.