сряда, 29 май 2013 г.

Home


Когато отворя вратата вкъщи
и видя на прага си на влагата демона
да дебне за въздишка от страх,
аз му казвам да седне
и послушно да гледа каишката си.
Защото леко стъпвам по гърба ти-
питомна и бавна.
Не бързам, оставам дълго
да отнасям песъчинките от хребетите ти,
които вятъра не е пожалил,
да ги пазя влажни в устата си,
докато не станат на звездни прашинки.
От калта им по гърба ти
да пораснат секвои от моите стъпки
и да свържем световете с тях,
за да няма Долу и Горе.
Така всеки демон ще си е вкъщи
и навсякъде демони ще има със нас.

четвъртък, 16 май 2013 г.

от сън спомени няма


Под завивките топли мравчици пълзят докато спим.
Отворени прозорците са вдигнали бариерите за виденията.
Завиждам на съня ти, че си го допуснал толкова дълбоко.
Да се промъкна искам също в него.
Да ти поразместя мебелите, да се ориентирам в пространството ти,
да ти поразхвърлям, понацапам...
С тебешир да ти нарисувам тухлички по стените,
докато гъделът по кожите ни сигнализира за преминаващи пътници.
На граничен пункт ли сме
или заешка дупка към Огледалния свят сме отворили,
че таква суматоха от призраци ни следва?
Прибирам ги вкъщи, а ти спи,
сънувай от време на време и мен,
нищо че от сън спомени няма.

понеделник, 13 май 2013 г.

* *

 
На спирката стари мъже броят минувачите. Кои ли сме ние, какво ли ни води насам? Всичко си имаме, няма за какво да платим на касата. Шоколад предлагам, да не сме се разкарвали напразно. Взимаш две бири и тръгваш след мен. Водя те на мястото, където останах на пет. Избрал си си люлката, към която ме дърпа. Някакви хартийки от вафли и солети ме спъват. Вдигам ги, а ти ме подсещаш за една пропусната. Взех я, казвам. Гледаш ме все едно целия свят говори през мен. Все едно сега от сън съм станала и нямаш търпение да ти кажа какво съм сънувала. Целувай ме по чакълените пътеки, докато бързам към мястото, където да ти кажа обичам те. С пръсти в цветовете на дъгата оставям отпечатъци по теб. Това не е приказка, а релани събития. Всичко е свързано в бяла мъгла. Отвъд нея сигурно има и други, но чувам само теб, виждам единствено теб.

неделя, 12 май 2013 г.

*


Разлистваш със двусмислията в думите си
енпосочни размишления каква съм.
А аз уж ясно си го дефинирах. Таква съм.
И с теб, и с другите съм същата.
От допири съм синя на места,
от рими съм напълно полудяла,
ароматните треви през май ме вдъхновяват
да подскачам докато вървя,
но пък винаги така съм си вървяла.
Вече ти се струвам променена...
Промяната какво е? Някаква игра на поведения.
По-малко фокуси ли правя и изобщо не разбирам
защо реших, че днес ще ме интересува
какво си неизказал сутринта и вчера.
Страхувам се периодично, така на всеки кръгъл час,
че всичко се повтаря механично, мога да се хвана и на бас,
че всъщност имала съм връзки едиствено със себе си.
По пет, по шест години и половина са ми трябвали,
да се заобичам и да си замина.