петък, 28 декември 2012 г.

Като пораснем ще станем безсмъртни


На Коко 

Като пораснем ще станем безсмъртни.
Ще сме поне три метра и половина.
Ще сме поне наполовина по-малко умни
и динята под мишницата ще е само диня.
Ще ти пека филийки сутрин,
ще ме научиш да пия ракия,
ще сме отвън каквито сме вътре
ще си наемем сергия,
за да продаваме мъдрост.
НЕ! Ще я подаряваме,
защото на нас не ни трябва,
защото на нас нищо няма да ТРЯБВА.
Щото нали ще имаме всичко
и ще сме неубиваеми като хлебарки.
Ничия свиша подметка
няма да може да хване
надутата ни походка.
Ти ще си министър на културата,
както сме се разбрали.
Аз ще съм просто връзкарка.
Тая реалност е доста малка
за едни три метра и половина,
представяш ли си?!
И колкото повече тебе те няма,
толкова повече разбирам, че има
масова самозаблуда,
че всяка муха може да бъде щастлива.
Особено тая в главата ми,
която ми казва, че спиш.
Спиш ли или най-сетне си буден?
Угасна ли или гориш?
Не, бе, кажи честно,
има ли Горе и Долу,
за да знам къде да отида като си тръгна.
Трудно е да повярвам, че не съм първа,
чисто математически е неточно.
Чисто естетически щеше да си красив дядо,
а на мен щеше да ми отива да попътувам млада.
23 е новото 27.
Не ме кефи твоя клуб.
Оставя прекалено много вероятности
и момичета с въпроси,
но пък много точно обяснява ти кой си.

Като пораснем ще станем безсмъртни.
Аре, чакай ни и пази маса.
С две липи отпред и хамаци.

неделя, 23 декември 2012 г.

Goodbye, Blue Monday


Застоелият прах от звездите
пада над нас -
бездомни преселници.
Скучното небе
си играе на криза пред нас -
восъчни тленници.
Желаеш ме, желая те-
закуска за шампиони.
Саундтракът е хубав,
но са объркани ролите.
Мечти като вестници.
Отнася ги вятъра,
а в скута ти - вещици.
Ще ги превърна в балони
и ще ги пукна.

Ще пукнат.
Отгоре ти.

петък, 7 декември 2012 г.

Обвинителен процес


На всичкото отгоре!
Съдията подпрял се е на лакът,
бавно капе лига от устата му.
Знам, че само сантиметър да се вдигне
и ще види ножица в ръката ми,
ще види колко страшно ми се струва
да те няма.

НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ!
Виновна съм, че те наръгах в тъмното.
С малка, тъпа ножичка за плат,
забих ти я направо в гърлото.

Чудовищата рядко се убиват във фантазиите.
Така ми каза онзи път Златин.
Те са или мили, или вече са загинали,
когато срещата реши да се осъществи.

Но, аз успях да те наръгам,
успях да те открия в празния апартамент.
На всичкото отгоре те излъгах,
че няма да ми липсваш и момент.