четвъртък, 29 април 2010 г.

Двамата


Не да четем между редовете си,
а да ги римуваме.
Не да се цитираме,
а да извадим думите от главите си.
Не да подреждаме мислите си,
а да им покажем още пътища,
по които да се лутат.
Не да се обичаме,
а да се освободим.

сряда, 28 април 2010 г.

Пълнолуние...



Когато желанието изпълни главата ти и тя запулсира като препълнен с въздух балон, ще искаш само да го изпуснеш над мен. Да го накажеш да се влачи във времето все едно ти е опашка. От една дума правиш роман, от една целувка - оргазъм, от една цигара - пиянство. Всяко докосване е рана, която татуираш върху себе си завинаги, без значение какво ще мислиш когато отмине времето й. Време няма, само думите, които искаш да чуеш в ухото си, за да ти забият шамара на просветлението. Отвори си очите и пусни лампите. Идвам.

Завещание II



На Ники завещавам засекретена рецептата за лазанята ми. Ето я : 010100101010011111110
На Моника завещавам 28 шала плетени на една и две куки. Три бели, 12 шарени, 1 син, 1 зелен, 2 жълти и 9 розови, за да ги подари на приятелки. И още ежемесечни уикенди при баба и дядо с градински краставици, пейка люлка на двора под ябълката и шест котки, които да храни. Телефонът на зъболекаря ми оставям гравиран в кристалче, което да си носи на врата като бижу. Щото е по-секси.
На Сърмена завещавам "На път за вкъщи" и снимка, в която съм се ухилила плюс рингтон със смях, произведен, докато гледам репортажа на ProBG за бабата с умрелия гълъб.
На Димитър Ганчев оставям упътване как да стане златна рибка и пакетче храна за рибки. Препоръчвам му най-напред да си намери кой ще го храни, щото после става сложно.
На Радослав завещавам уникалната си шапка, която той най-вероятно ще разшири с голямата си глава. Лошото е, че дори и с нея няма да се научи да играе билярд като истински мъж, докато кара женска кола.
На Павел ... само много поздрави му завещавам.
Бранимир Николов наследява авторските ми отчисления от БСП, с които да направи обещаната от него революция. (човекът е манияк с мисия, пазете се)
На Теодор, който пожела силиконовите ми импланти, завещавам пломба от долен, ляв, шести, поради липса на друго.
На Нели оставям Пулицъра си, да го трие от прах. И наградата от Бг Радио, понеже никой не я пожела, пък ми е първата. Сантименти...
Петя Поповянска се пада собственичка на 32 кг думи на твърди носители. Извинявам й се предварително за сортираните по цветове чувства, дано не се налага да излиза в отпуска, за да ги оправя.
Йоана Мирчева получава русата ми коса (един кичур за генното да даде на Таня), за да си направи перука за Хелоин или да си напълни възглавница - тя си знае. Авторските ми права върху поезията и текстовете си не мога да й завещая, защото те принадлежат на Вселената и не са мои всъщност. Аз взимам тези огромни суми съвсем нечестно. Искам обаче да знае, че е много специална за мен. Тя е първата ми приятелка, която едновременно закри телевизия ММ и й даде най-доброто заглавие в новинарска емисия, като кръсти репортажа за изложбата на инструментите на най-великите китаристи в историята на рока с незабравимото заглавие "kitari".
На Елена Кирова оставям 5 буркана туршия с карфиол и моркови, 2 л. домашна ракия и 24 яйца от щастливи кокошки. Завещавам й също 10 здрави махмурлука от женски вечери, които трябва да осъществим преди да се спомина, така че да се връща от Германия, защото така само си губим времето.
На Катя Василева завещавам червено конче, което да си върже, за да е здрава винаги.
На Луцифер връщам чорапите. Прала съм ги.
На Финдли завещавам карта с маршрута, по който да пренесем 42 броя звезди. Предварително се извинявам, ако посоките не отговарят на тези на компаса му, но съм я рисувала в период, в който полюсите на мозъчните ми полукълба се сменяха. Да не ми се сърди, че "ляво" е "другото дясно".

вторник, 27 април 2010 г.

Завещание I



Понеже е седмица на списъците и понеже не се знае на кой кога ще му дойде времето да отиде на едно по-добро място, преди 12 секунди взех решението да си напиша завещанието. Започвам с първа част. Така!

На гаджето оставям тайната рецепта за лазанята и фейсбука си (най-скъпото).
На брат ми завещавам всички свои технически притежания, включително първия ми и единствен часовник от когато бях седем годишна. Електронен е, но не знам дали работи и къде е. Оставям му и мистериозна червена кутийка. В нея има всичко останало.
На дядо завещавам един син балон, който имам подарък от едно сърдито магаре. Той ще знае какво да го прави.
На баба оставям недовършено одеало, което плета от години. Много е грозно, но тя ще го оправи. Завещавам й също всичките си цветя и котки.
На приятелките завещавам черния тефтер. В него всички имена са задраскани, за да знаят къде да не си губят времето. Да не се изненадват от обема, все пак говорим за дългогодишен опит в издирването на най-добрия шоколадов мус.
На този, който ще ми разпилее праха над Средиземно море оставям моите 21 грама.
На човечеството завещавам 365 идеи, с уговорката да не ги превръща в приложими и логични.

понеделник, 26 април 2010 г.

Боклуци



-С теб сме боклуци. Изконсумирали сме всички продукти, които са ни предложили и сега сме съставни части от кутиите, бутилките, пакетите и лъскавите им опаковки.
-А какво предпочиташ? Да ги трупаме непокътнати и да се хвалим с нещата, които имаме? Да си направим пирамида от кутии и бутилки, да я наречем божествена и да накараме човечетата да й се прекланят. Да стъпим отгоре й като две богини и да светнем от чистота.
-Не можем да сме посредата,нали?
-Защо ти е това мъчение?

събота, 24 април 2010 г.

Як списък



1. Комплиментът - "Ти не би трябвало да съществуваш" 2010
2. Споменът - Хотелска стая, бели завеси, усещането, че нещо голямо се е случило и вече може да се случи абсолютно всичко. 2007
3. Сънят - Няма материя в тялото ми. Стъпвам, но не на земята, а на педя над нея. Разходката е кратка и незабравима. 2003
4. Гледката - Самолет. Облаците са като захарен памук. Оранжево-розови. Слънцето бавно залязва под нас. Искам да се разходя в този свят, да легна в меките памуци и да скачам отгоре им. 1989
5. Страхът - Алпите, нощ, тесен път, колата поднася. Ще паднем, отдолу е само лед. Мама плаче. Плюшеното куче изглежда добре. 1994
6. Допирът - Мокра коса, морски бриз. 2008
7. Думите - "Ти си моята голяма любов" - Дядо, март 2010
8. Погледът - Зад свещта на масата, цигарен дим. Все едно наоколо призраци правят любов пред очите ни. 2010
9. Минутата - В банята, когато се появи мелодията заедно с текста. Най-бързият душ в живота ми. 2010
10. Бележката - "Искаш ли да сме си гаджета?" 1996
11. Мястото - Двора на баба и дядо през лятото. Около масата. Аромат на градински краставици и домати. Над главите ни озрели ябълки. 2009
12. Емоцията - "О,Боже! О,Боже! О, Боже! Без паника!" :)))) СЕГА

петък, 23 април 2010 г.

Списък на нежността



Нежността, която изтрива времето назад.
Нежността, която обезсмисля всички ръждясали думи, с които сме се порязали преди малко.
Нежността, с която отваряш гърдите ми и галиш сърцето ми с целувки.
Нежността, заради която те ревнувам от минутите, заради които не ми я даваш. Нежността в очите ти, сутрин, когато ме събудиш с целувка.
Нежността, която разгражда целия свят на пиксели и го наблюдава как се стича в нейния извор, защото целия свят вече е нежност. А ти явно си пил от нейния извор, когато си бил много жаден.
Нежността, която приспива всички амбиции, всички практични, разумни и потребни постъпки, с които сме се отдалечеили от нея.
Нежността, с която галиш косата ми докато заспивам.
Нежността, с която обичаш.

четвъртък, 22 април 2010 г.

Ядосан текст в блога



Ядосана съм, защото когато те погледна, ти не гледаш към мен. Защото, когато те питам как си ми отговаряш с "добре". Ядосана съм, защото вече не купувам ароматни свещи, а последната прашаса изнесена на терасата преди месеци и я изхвърлих. Ядосана. Ядосана съм, че не ми викаш и не ми се ядосваш. Че не стоим в колата ти да си говорим с часове за... за какво си говорихме тогава? Ядосана съм ти, че те обичам, че не мога без теб точно в тази минута. И че точно в тази минута не си тук. Ядосана съм, че всеки, който прочете това, ще знае за какво говоря, че всички сме се чувствали така и преди. Ядосана съм, че няма универсално решение, че няма универсален план за измъкване оттук. От теб. От мен. От тези еднакви състояния, които подчиняват човечеството и го правят еднакво несъвършено, еднакво незадоволено, еднакво скучно и лишено от въображение... Ядосана съм, че можем да правим един и същи секс цял живот, да се подчиним на еднаквите стъпки на танца и да ги следваме винаги с голяма прецизност, да получаваме еднакви оргазми, по един и същи начин, да ни е хубаво по един и същи начин, но някак си... Има толкова много други неща, които можем да правим през това време. Например да ядем домати. Ядосана съм, защото после ставаме на възраст, на която спира да ни се прави секс, интереса от другия пол пресъхва и се чудим защо сме ги яли тия домати цял живот! Но не съм ядосана заради секса, а заради несподеленото въображение.

Списък за разплитане



1.Да се намери чия е била идеята за ветропоказателите. И защо петел, това противно животно, а не например жираф, едно такова мило и симпатично?!
2.Защо червеното е "спри", а бика тръгва да тича?
3.Защо сме разделени на две и наказани да се усещаме едно цяло?
4.Като ти се вика, защо си запушваш устата?
5.Когато 22 пъти се завъртиш на пета и ти прилошее, що се въртиш и 23-ти път?!
6.Защо правим списъци, които после забравяме да вземем с нас?
7.Кое е било първо? Денят или нощта?
8.Защо шишарката е плод, а не цвят?
9.Защо от любов се отслабва?
10.От къде е имал стъклен похлупак малкия принц на планета, на която дори няма овце?
11.Плакатът на Филип Киркоров?!?!?!

сряда, 21 април 2010 г.

Possibly Maybe


Цветна като пролетно поле. Пчелите кацат, за да вземат от меда й на готово. Светла като юлското небе. Не можеш да я гледаш без да скриеш част от светлината й с ръце. Всяка струна, скъсана от виртуоз напомня, че е просто предавател. Къде ли е роден последния гадател? В унисон с обърканите думи. Развличам се да ги поставям в ред.
А смелия създател е изградил света от бучка лед.

вторник, 20 април 2010 г.

Божкеееее



Не си от това измеренеие. Орион те гледа неразбиращо. Очите ти плувнали в белези, искат отговри, но не задават въпроси. Накъде води тази единствена мисия? Дали не е безнадеждна посока на умиращите Слънца? Какво е времето и морето, ако няма над нас нито една звезда? Само приливи и отливи на куха Луна. Тя знае ли? Едва ли... Тя е само жена, а всъщност е мъж. Съвсем се обърках...Какво искам да кажа? На тенис корта има само старци с ракети от паяжини.

понеделник, 19 април 2010 г.

Animal instinct



Веднъж или два пъти в годината голямо множество мъжки и женски с развити полови жлези излитат от старото гнездо на ята. След кратък брачен полет копулират, като една женска копулира понякога с до 40 мъжки.
Семейните двойки се формират за един сезон, а в много от случаите за няколко години или до момента на смъртта на единия от представителите и. При някои видове се наблюдава повече от една социална система в зависимост от обстоятелствата. Чифтосването обикновено е свързано с период на ухажване. То се извършва предимно от екземплярите от мъжки пол. В повечето случаи то се проявява с изпълнението на песен, но нерядко се наблюдава изумително многообразие и атрактивност при ухажване. Женските са тези, които избират своя партньор.
Половата зрялост при двата пола настъпва на различна възраст. Мъжките имат уникално устроен пенис, който е раздвоен в основата и всяка негова част може да действа самостоятелно.
Хм, без това последното не намерих много разлики с мравките, птиците и катериците. :))) Пролет е!

Треска за думи



За домашно си приготвих куба либре. Да живее свободата! Изписах тонове поезия и сега искам още. Думите! Буквите! Те са ми любовници, които ме докарват почти до лудост от удоволствие. Не мога да се спра! Каква е тази мания, някой да ми постави диагноза, преди да съм го направила аз, защото и лечението ще е по моя рецепта. А това ще включва не много приятни за човечеството мои изяви като тичане гола, скачане през мостове, плетене на венци, рисуване с тебешир, пръскане с маркуч на двора и преяждане с череши. Ужасни гледки. Никой не ги заслужава!

събота, 17 април 2010 г.

Горе


Можеш ли да си го спомниш? Вълнението от живота, от това, че му принадлежим. От това, че той ни принадлежи и сме свързани по възможно най-вълнуващия начин с него. С любов. Когато обичаш живота, няма как да не е взаимно. Вече всичко помня. Помня мислите, чувствата, разходките, усамотението и чистото усещане на пилота в самолета. Телата ни са само машини, които пилотираме. Важното е да не те е страх от високо.

Синьото горе е много по-синьо, облаците са континенти, на които живеят Ангели, а формите и визиите, които има над стратосферата са... Боже, няма дума за това! Те са като джунглите на Амазонка. Всяка експедиция до Там се връща с новооткрити видове, непознати досега. Плодовете по дърветата засищат душата, без да я карат да се срамува, че е гола. Земното кълбо под крилете ти е най-красивата гледка наоколо. Слънцето не може да достигне до такива божествени форми, знаеш ли защо? Защото то е само звезда.

А Земята е тялото. С нея Вселената прави любов. С нея звездите усещат живота, така както го усещам аз, когато летя над Нея. Вече всичко помня. Всички малки принцове и всички рози под стъклени похлупаци. Каня те на разходка. Освободи душата си за един полет с мен.

Ние не сме едни и същи, но когато сме заедно, когато си в мен и правим любов, от онази, която кара очите ти да светят, а моите да плачат, от онази най-нежната и магическа любов на света... Тогава се разменяме и се издигаме нагоре. Нищо, че си просто човек. И ти го можеш. Само трябва да си спомниш...

петък, 16 април 2010 г.

60 секунди



И ето я тази еднозначна минута. Знае, че тъгата не съществува - чувала го е някъде. Спира преди съня да натисне клепачите ми с малките си лепкави пръстчета, немити от калта, в която е ровил за злато. Иска да знае какво видение да изпрати, но му трябва истината, за да му даде живот. А тя една такава смутена и затворена не обича да говори за себе си, а само да слуша. За нея приказват мнозина засукани интелектуалци, които казват, че е относителна, илюзорна, че носи само тъга... Но ако тъгата не съществува, какви са тези ителектуалци, каква е тази тяхна истина, нали... Странна работа. Тази една единствена минута, която изтрива целия ти ден. Целият свят, целият живот и опит. Шейсет секунди истина, директно предаване от и към Егото, което тайничко криеш, че притежаваш, понеже не е възпитано. Понеже не е човешко. Понеже... какво беше? Забравих. Лека нощ!

четвъртък, 15 април 2010 г.

Murder scene



На прага на престъплението, избирам оръжие. Бърша отпечатъците си от думите, които ще оставя да звучат в главатат ти след мен. Ако оцелееш. Ако оцелея. Ако изобщо се стигне до там, кой от нас да оцелее? Няма да съм аз. Ще се самоубия в очите ти. Ще ме погледнеш и ще излетят от теб всички птици, които са накацали на жиците, дето ни свързват. Като подплашени от предстоящия звук на куршумите ми. Няма да мога да стрелям. Няма да помня защо изобщо съм искала. Няма оръжие, което да мога да насоча към теб. Само думи, с които да се самоубия, за да живееш ти.

сряда, 14 април 2010 г.

Благодарствено писмо III



Благодаря за възможността да замъглявам сетивата си с Бейлис. Благодаря за всекидневните доказателства, че Великият творец е съпричастен към всичко, което ми се случва. Благодаря за призракът-летец, който спасява пилотите, когато са в беда. За свежите моркови от градината на баба, които имат аромат на мокра пръст и дъжд. За 49 годишната любов на баба и дядо, която никога няма да приключи. За хранителната ми алергия, която се проявява точно на време, за да ме подсети да спра да ям боклуци. За теорията, че е нужно да познаваш само 6 човека. Благодаря, че въпреки гениалното изобретение на асансьора, все пак не са ни лишили от стълби. За новият албум на Bonobo и предстоящия концерт на Thievery Corporation. За вярата, че каквото и да се случи, напред има само любов.

вторник, 13 април 2010 г.

Спирачки



Не е червеното на светофара, което ни спира, а убеждението, че е за наше добро да спрем, когато видим червен светофар. Не е табелата "Не късай цветята", която ни отказва да си наберем маргаритки, а възпитанието да уважаваме волята на този, който ги е засадил. Виж, за лепенката на асансьора "Не късай лепенката" не знам какво да си мисля. Ако откъснем лепенката, асансьора ще спре ли да се движи? Или този, който я е залепил там с незнайно каква цел ще се натъжи? Важното е да умеем да правим разлика между видовете спирачки, на които да се подчиним. Но когато някой каже "не можеш" - това без съмнение е лепенката на асансьора.

неделя, 11 април 2010 г.

Правила за движение


I
Ако виждаш, нещо което няма как да е там, казват че си луд. Когато казваш нещо, което не е както го виждат всички, значи си лъжец. Щом правиш неща, които е прието да оставиш на произвола на живота, си безотговорен и не може да ти се има доверие. Затова винаги виждай точно това, което всички други казват, че се вижда. Изричай думите, които знаеш, че ще кажат и другите. Прави само това, което се очаква да направиш.

II
Ако някой те обича, повече отколкото го обичаш ти, значи имаш проблем да изразяваш емоциите си. Ако казваш на повече от един човек "Обичам те", значи си измамник. Ако любовта ти към някого те подтикне да прекрачиш непозволени граници, то значи не си достоен за любовта на другите. Обичай винаги само по един човек. Винаги обичай точно толкова, колкото те обичат. Не действай изцяло воден от любовта си, защото на другите не им харесва.

III
Ако имаш кошмари, значи не ти е чиста съвестта. Не прекалявай с разказите за мечтите си, защото изглеждаш отвеян и не може да ти се има доверие. Да разкриваш плановете си за далечното щастливо бъдеще е равносилно на фукане и е крайно егоистично да говориш само за себе си. Сънувай само хубави сънища, а лошите пази в тайна. Превърни и мечтите си в добре пазена тайна, скрий ги дълбоко под леглото, докато не прашасат и не изчезнат за всеобщо облекчение. Планирай само задачите си за деня и не ги разказвай, защото е досадно за всички да слушат какво смяташ да обядваш.

IV
Срещу вятъра вървят само безумците, които нямат сетива за правилната посока. Ако смяташ, че ще промениш света с думите и делата си, очевидно имаш мания за величие. Не можеш да бъдеш само творец, трябва да имаш сериозно занимание свързано с цифри и работно време, защото иначе никой няма да те обича, ще се пропиеш и ще остарееш сам. Никога не карай в насрещното движение и спазвай дистанция от мантинелите. Остави на света да се променя по естествен начин, защото един човек не може нищо да промени сам. Работи, спечели много пари и си купувай произведения на изкуството, които да красят къщата ти. Има толкова много нарисувани картини и написани книги, защо да си губиш времето да създаваш нови?

V
Всичко би било толкова по-лесно и приятно, ако се раждахме научени. Нямаше да ни коства толкова много усилия и болезнен опит, за да достигнем до правилата, които трябва да спазваме. Защото, ако щастието е спокойствие, най-лесния начин да достигнем до него е да бъдем част от играта, в която играят всички.

Книги



Говоря за центъра на тежестта, който те държи изправен. За истинските истории, които превръщаме в кино-филм или книга. За островът, който винаги те чака, за да те спаси след неизбежното корабокрушение. Става дума за откровеното желание да се издигнеш над себе си и да полетиш, без да се обръщаш назад, но и за любовта към живота и неговите истински истории, острови на спасение и центрове, които осъзнаваме, чак когато се издигнем необратимо. Става дума за едно прекрасно приключение, което или ще изживеем и ще опишем в книги или само ще опишем в книги.

събота, 10 април 2010 г.

Демони



Опитваш се да ме объркаш,
да си играеш с ума ми,
да злоупотребиш.
Явно си мислиш, че знаеш какво иска едно момиче -
да срещне Дявол под прикритие с голяма награда.
Демоните пратиха Ангелите да ми припомнят, че съм безсмъртна.
Кой е твоя пророк? Не мисля, че е Иисус.
Какво решаваш?
Можеш ли да ми кажеш дали ме усещаш?
Виж Слънцето, виж Небето -
където мракът и светлината се сблъскват...
Почувствай вятъра, който отминава,
там където отвън е вътре.

Продаваш робство на малкия ми мозък
и ми казваш, че всички сме еднакви.
С тези мъдри сини очи,
как така се връзваш на това клише?
Демоните пратиха Ангелите
да ми припомнят, че съм безсмъртна.
Кой е твоя пророк? Не е Иисус.
Какво решаваш?
Усещаш ли ме?
Виж Слънцето и Небето -
там където мракът и светлината се сливат...
Почувствай отминаващия вятър,
там където отвън е вътре.

Смяташ, че знаеш какво иска едно момиче-
предрешен Дявол и голямата награда,
да бъдат неговите мъдри сини очи.
Кажи ми, защо се връзваш на това клише?
WTF, mate?! (не се превежда хахаха)

Биеш камбаните в душата ми.
Пропускаш удар,
в опит да я контролираш.

*Преведеният текст на новото демо за всички, които го пожелаха! :)))На английски е много по-добре, хораааа!

петък, 9 април 2010 г.

Бичето се завърна



Снощи Бичето изпълни новите продукти на своите творчески противоречия на сцената на столичен клуб, сред които и сингълът "Селска армия". В публиката можеха да бъдат забелязани цели семейства с деца, отраснали с творчеството на големия български изпълнител. Чуваха се и недоволни възгласи от балкона, на хора, които се чудеха "тоя още ли се мисли за интересен, Братя Мангасариян бяха по-добри". Музиката на краводерската звезда очевидно все още е елитарна.



Той даде кратко интервю за "Фрактура", което не става за ефир. Ар ен Би изпълнителят беше насочил свадливия си нрав към водещият на предаването Васко Катинчаров и го нахрани с всевъзможни епитети, сред които "%§*––))*§€*() майка ти", "§*)))!@№@№$№@Е$№№?+ ваш'та телевизия" и разбира се "**§$%№№$@ , ма пача!".



Бичето беше заложил на облекло от естествени материали в актуалните за сезона цветове. Бекстейдж той сподели, че не е могъл да намери навущата си от последната си сценична изява, затова е прибегнал до алтернативни шушони. Панталоните му бяха окъсели, но всички знаем колко е трудно да се прави изкуство в България.



Никой не посмя да го попита защо хореографът Авалон не участваше в юбилейния му концерт-програма, заради съмнителните петна кръв по легендарния потник на иконата. Всички обаче усещаха зловещата вероятност тази кръв да не е на някоя от дамите в групата.



В заключение бих добавила само, че Бичето е изпълнител, чието творчество заслужава стадион, а не малки клубове за ценители. Простете, ако се повтарям. За вас предаде "Не се смей Герганоооооооооооо" от мястото на събитието.

четвъртък, 8 април 2010 г.

Дрън


Роботим си. Мръдкаме си със стрелкички и се оглеждаме в огледалата за задно виждане за нещо, което сме оставили някъде там, зад гърба си. Колкото по-шумно става, толкова повече изгубваме себе си в жаждата за шум. Правилата не действат в основите на стъпалата към нашето нощно изкачване. Колкото повече време минава, толкова по-цветни започват да изглеждат дантелите, толкова по-магическа секундата преди възпламеняването на клечката кибрит. Слагаш специалните очила и виждаш Слънцето на миналото по-ясно. А то какво е- жълто, оранжево, червено? Има ли цвят? Назад всичко е в сиво, само сънищата са цветни. Започвам да виждам смисъл във всичко! Колко ужасно! Мисълта не се чува, тя няма звук, но пък така оглушително кънти. "Никой не подозира, че това е последната нощ под спокойното синьо небе" - много е тъпо. Небето всъщност е черно. Особено през нощта. Бог е добър химик и физик, но не е добър педагог. Мен не успя да ме възпита.

Не сме само ангели



От друг свят си, грешен като мислите ми. Имаш ме насън, докато не мога да ти се съпротивлявам. Отнемаш ми дори правото да викам. От всички демони, ти си най-земетръсният, ти си най-близо до преплетените влакна на моите страхове и копнежи. И така добре ми пасваш, все едно сме направени един за друг. Мога да те подчиня с едно движение, но предпочитам да те оставя да си мислиш, че ти си моят господар. Всеки път е все по-добре, нали знаеш защо?

сряда, 7 април 2010 г.

Дух?



Душата е лакомо непослушно дете, което те прави човек без начало. Душата е малка разглезена котка, която те подчинява с мъркането си. Душата е по-силна от волята, с която си мислиш, че ръководиш живота си. Душата те ослепява, а после те води по пътя ти, където се блъскаш във всичко и всички. Душата ти струва много усилия да бъде спасена от човешката ти природа. Душата е трънчето на розата. От нея боли, но когато не я усещаш ти липсва. Моята отпраши нанякъде. Обеща да се върне с Дух.

Принцът на бял... как беше приказката?



А, ако не дойде? Ако по пътя го е изял крокодил? Ако му се е счупил средновековния ток на средновековния ляв ботуш и е стъпил накриво, счупил крак насред пустото и после са го изяли чакали? Случват се такива неща... Може да е разчел картата погрешно и е попаднал на друг замък с друга красавица, която е целунал и заживели щастливо? А може да е станала грешка и още да не се е родил. Не, може да се е родил преди година и още да не може да ходи, камоли да язди през девет планини в десета. А може злата вещица да го е подкупила с несметни богатства. Или конят му да е бил изяден от крокодил. Случва се. Особено в този район. А той милия да се е изгубил и да е станал скитник в някоя голяма европейска столица, където открил наркотиците и лесния живот... Каква беше приказката? Къде са принцовете на спящите принцеси?

вторник, 6 април 2010 г.

Няма те



Входът е червена врата, която отварям в целия си блясък. Докато вървя надолу по коридора обеците ми натежават, затова ги махам, гривните ми се изхлузват сами от внезапно отслабналите ми ръце. Шията ми вече не иска да носи перлите си. Бърша сенките от очите си, червилото от устните си, разплитам плитката си и събувам голите си стъпала. В края на коридора съм по-малко блестяща, но повече истинска, по-малко красива, но повече вярна. Ще седна на онзи стол в дъното и ще разгледам какво има тук, когато теб те няма. Излязал си. Чакам те.

понеделник, 5 април 2010 г.

Празни стаи



Изтривалките измъчват обувките ми - искат да ги събуя пред тях. Закачалките искат да вляза, да им подам палтото си. Прозорците - да ги отворя. Да дръпна пердетата и да изтупам завивките от леглото. Празните стаи настояват да внеса аромат на малини и пролетен дъжд. Масата иска да запаля свещите й. Да намеря някоя стара плоча за грамофона и да я съживя, а после да светна лампите във всички ъгли. Стените искат да се заселя, да обитавам, да върна към живот тапетите и килимите, докато станат отново цветни.



Вазите отварят усти, за да лапнат лалетата, които нося за тях. Рамките на картините изпъчват платната си, след като избърша праха им. Пианото вдига капака си в усмивка, за да се изфука с побелелите си клавиши. Столовете виждат отново тавана, след като поставя краката им на пода. Леглото отваря топла прегръдка в очакване.



Ще искаш ли да живееш тук отново? След праха, който поиска да избърша и аромата на застояло, който ме помоли да отпратя? Сред цветя и светлина, която пускаш за първи път в празната си стая? Около усмихнатото си пиано и изпъчените си картини? Сред важната изтривалка, която не помни обувките ти?

неделя, 4 април 2010 г.

Два дни...



Удавих в сутрешното си кафе буквите за следващите два дни. Когато съм на път не пиша. Но когато пиша пътувам, не е ли чудесно? Дж. К. Роулинг се чудеше в едно интервю за History Chanel защо всички хора по света не са писатели, тъй като няма по-хубаво преживяване, което може да ти се случи тук. Толкова е права, че чак е отвратително. Няма по-сладка зависимост от шума на потропващите клавиши, от аромата на прясно принтираните листа, от докосването на страниците, попили твоите чувства и мисли. Ако това не е истинска любов, то не знам какво е. Единственото нещо, за което съжалявам в живота си дотук е, че не съм била достатъчно постоянна досега, за да завършвам книгите и пиесите си. Но това се променя заедно с мен. Аз се променям с всяка следваща страница и знам, че и света се променя с моята синхроничност.

събота, 3 април 2010 г.

Мисли



Времето се свива и разтяга. Пътните знаци настояват за своята посока. Само миг и ще пропадна между думите и чувствата си в тази голяма дупка, която си изкопал за мен. Вътре има всички удобства, които да ми помогнат да не се чувствам пленница на любовта ти. И прозорче към Слънцето, както съм ти казвала, че искам. С хубави, шарени пердета, с които да си закача уют пред очите. Казах ли ти, че виждам и трета посока? Проблясва в ъглите на стаите, всеки път когато се почувствам разногледа между вчера и утре.
Каква птица съм аз? Като онази бялата на фона на черното нощно небе или точно обратното? Единственият ключ, който искам виси на врата ти. Тези в джоба ми са от захар, от която се ослепява. А отговорите на привидно нелогичните ми въпроси са твърде абстрактни, за да мога да живея без тях.
Казват, че ставам все по-неясна. Браво на мен!

Предчувствие



Нощта си говори със вятъра.
Той скучно поглежда дъжда,
а капките падат разплакани
в долетяла от изток мъгла.

Птиците казват на клоните,
че нещо се случва под тях.
Вселената сменя законите
от тук до последния бряг.

09.04.2001

петък, 2 април 2010 г.

* * *



Озверяла като човек,
нежността хвърля проклятието си
върху всеки докоснал истинността й.
Прашното й одеало
ни завива през глава,
за да спим без да сънуваме.
Нежността е така жестока!

Причини и следствия



Изваяна буца глина в ръцете ми.
Иска да й придам форма.
Топи се между пръстите ми.
Настоява за лицето си.
Няма такова пътешествие-
опитвам се да обясня.
Има само причини и следствия
на буци с лица.

четвъртък, 1 април 2010 г.

* * *



Ще ме очакваш ли, ако закъснея?
Ще закъснееш ли, ако знаеш, че те очаквам?
Очаква се да закъснеем.
С думи.

Като затворник


Аз търся съзнанието си.
Безвременната неизвестност
оставя дупка в душата ми,
отровена от змийския огън.
Духът ми спи и плаче в мен,
в стая без прозорци,
затворил бледата си красота
като препариран орел.

Ако душата ми умре
ще я забравя,
а вятърът ще изгаси огъня,
в празното място, където някога е била.
Пепелта й ще се разпилее
и ще заживее Вечен живот.
Нали това е голямата цел?

Аз търся съзнанието си.
Като затворник.

Сънища и то какви



Пред Слънцето минават двете
големи колкото ръцете ми
скриват в черно цветовете
и изчезват пред лицето ми.
От изток свива се Луната
и проявена във Зениците
построява тук два свята
за себе си и учениците.